Според доклада на ОИСР (2020 г.) за въздействието на КОВИД-19 върху образованието „Тази криза разкри много неадекватности и неравенства в нашите образователни системи – от широколентов достъп и компютри, необходими за онлайн обучение и необходимата подкрепяща среда за съсредоточавяне върху ученето, до несъответствието между ресурси и нужди”.
Висшите учебни заведения (ВУЗ) не правеха изключение от тази ситуация. Хиляди преподаватели по света бяха принудени да трансформират своите лекции и присъствени часове в онлайн курсове за милиони студенти, с предизвестие само от няколко дни.
И двете страни не бяха подготвени за това, и то беше съвсем нормално, тъй като според CEDEFOP (2020 г.) само 8% от населението на ЕС е посещавало онлайн часове през 2019 г., поради което онлайн обучението беше обречено да не работи, както се очакваше.
Най-често срещаният случай беше всеки университет да е избрал съществуваща платформа за телеконференции като Zoom, Webex, Skype за бизнеса, Microsoft Teams и т.н., и предложил същите лекции като онлайн курсове, които, съвсем разбираемо, не са дали очакваните резултати.
Както студентите, така и преподавателите, се уморяваха и дори се отегчаваха по време на часовете, отсъствията на студентите бяха много, технически затруднения възникваха през цялото време, общуването и взаимодействието – ключови аспекти при обучението на студентите – почти липсваха и, разбира се, качеството на обучението беше много по-ниско от очакваното. Ковид кризата показа, че след като загубим или дори намалим социалния контакт, е много лесно да се провалим в дигиталното включване.
От друга страна, тази ситуация разкри всички положителни аспекти на електронното обучение, като гъвкав график, по-ниска цена, възможност лекциите да се записват и обучаемите да имат възможност за повтарящ се достъп до тях, приобщаване, тъй като всеки може да участва, без да се налага да се мести от селски или уединени райони, особено когато няма такава възможност. Последното стана особено важно при въведените ограничения, за да се избегне разпространението на КОВИД-19.
Така че, въпросът е как човек може да се възползва от предимствата на дистанционното обучение, без да се налага да страда от последствията и да се бори да „оцелява“ ден след ден в онлайн класната стая. Проектът iSurvive подкрепя идеята, че отговорът е в това да се подготвят преподавателите, за да могат да разработват онлайн съдържание, което действително ще постигне очакваните резултати от обучението, като поддържат интереса и ангажираността на студентите.
За да постигне целта си, проектът „iSURVIVE – Дигитална пътна карта за създаване на онлайн интерактивно съдържание” сес стреми да развие компетентностите на академичните преподаватели във висшето образование, за да бъдат готови да трансформират своите лекции и дейности от присъствени в онлайн такива, които поддържат мотивацията на студентите им и насърчават саимте тях, тъй като няма да се чувстват като преподаватели пред празен екран.
За да постигне горепосоченото, проектът iSurvive предвижда четири интелектуални резултата:
1 – Сравнително проучване, което ще идентифицира настоящите нужди и пропуски за повишаване ефективността на онлайн обучението във висшето образование;
2 – Ръководство за ключови педагогически принципи за ефективно онлайн преподаване и учене, което ще бъде комбинирано ръководство, въвеждащо обучаващите в методологично ефективен онлайн час;
3 – Компас iSurvive за създаване на интерактивно и геймифицирано онлайн съдържание, което се занимава с комбинирането на няколко параметъра, създавайки специално изработена пътна карта за нуждите на обучаващия;
4 – Иновативен MOOC, който осигурява курс на висше образование за специализация в област, където нуждите от умения се развиват толкова бързо.
Това ще действа като цялостна система за обучение на основната целева група на проекта – университетски преподаватели, за да бъде от полза и за вторичната целева група – студентите от ВУЗ. Проектът предвижда следното дългосрочно въздействие:
1) Подобрени компетентности във висшето образование;
2) Увеличено предлагане на онлайн курсове в Европа;
3) Подобрено качество на онлайн обучението (синхронно и асинхронно);
4) Подобряване на положителните аспекти на курсовете за електронно обучение;
5) Трансформиране на електронното обучение от необходимост и „трябва да бъде“ в мотивиращо и вълнуващо;
6) Осигуряване на достъп до висококачествено обучение за всички, включително хора, живеещи в селски и изолирани райони.